Притчи 27
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Мъдростта и човешките недостатъци
27 (A)Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди днешният ден.
2 (B)Нека те хвали друг, а не устата ти – чужд човек, а не твоят език.
3 Камъните и пясъкът тежат много. Но гневът на глупеца е по-тежък и от двете.
4 (C)Лютият гняв и неукротимата ярост са поносими, но кой ще устои пред ревнивостта?
5 Открито изказаното порицание е по-добро от неискрената любов.
6 (D)Ударите от приятел са искрени, а целувките на ненавистника са опасни.
7 Ситият човек тъпче меда с крака, а за гладната душа всичко горчиво е сладко.
8 Каквото е птицата, отлетяла от гнездото си, това е бежанецът, далеч от мястото си.
9 Както благоуханията и каденията усилват сърдечната радост, така и нежното приятелство утешава душата.
10 (E)Не изоставяй приятеля си, нито приятеля на баща си. Не влизай в къщата на брат си в деня на твоето нещастие. По-добре близък съсед, отколкото отдалечен брат.
11 Бъди мъдър, сине мой, и радвай сърцето ми, за да имам какво да отговоря на онзи, който злослови за мене.
12 (F)Благоразумният предвижда злото и се укрива, а наивните вървят напред и биват наказвани.
13 (G)Вземи връхната дреха на този, който е станал поръчител в съда за чужд човек; и вместо чужденеца вземи него за залог.
14 Който хвали приятеля си с висок глас от ранно утро, ще го сметнат за такъв, който го проклина.
15 (H)Неспирно течащият улук в дъждовен ден и свадливата жена са едно и също.
16 Който иска да я укроти, иска да укроти вятъра и да задържи маслото с десницата си.
Неудовлетвореността на човека
17 Желязото се остри с желязо; така се облагородява човекът в общението с ближните си.
18 Който пази смокиновото дърво, ще яде от плодовете му, и който се грижи за господаря си, ще бъде на почит.
19 Както водата отразява лице срещу лице, така и сърцето на човека е насочено към човека.
20 (I)Всепоглъщащият ад и преизподнята са ненаситни: също така и човешките очи са ненаситни[a].
21 (J)Съдът за топене изпробва среброто, пещта – златото. Човекът обаче се изпитва чрез изговореното от устата на тези, които го хвалят[b].
22 И да счукаш глупеца в хаван със счукано жито, глупостта му няма да излезе от него.
23 (K)Наглеждай дребния си добитък добре, грижи се и за стадата си, 24 защото имотът не е вечен, а и богатството нима преминава от род в род?
25 Когато тревата поникне и се появи зеленината, и се събират планинските билки, 26 тогава ще има овце за твоето облекло, и козли за покупка на ниви, 27 ще има достатъчно козе мляко за храна на тебе и на твоите домашни и за прехрана на твоите слугини.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.